Noshtno slantse
В разказите на Йовков има много „преминаващи“ хора – другоселци, циркови артисти, търсещи работа из добруджанските села учители… Вятърът ги е довял отнякъде – несретни, търсещи убежище за кратко, незнаещи какво ги чака утре. И затова – щастливи от мимолетния уют на случайна стряха, на случайна нежност, на случаен празник. Йовков с изумителна деликатност разказва за такива срещи. Краткостта им е натъжаваща, но просветлението, което носят, крепи задълго.
Една такава среща се случва в нашето представление. В крайпътен хан, в тъмна нощ, под натежали от дъжда бели рози…
Повече изгубен или повече спасен се чувства човек след такава среща? За всеки е различно, а и понякога противоположни усещания се сплитат неразделно като стари розови храсти. Но тези срещи оставят и друго. Чувството, че нещо необяснимо е огряло душата ти. С него пътят ти нататък из разкаляните ниви и житейските завои не става по-лек, нито по-малко самотен. Но със сигурност е по-светъл…
Актьори:
@Стефан Борисов, @Николета Милкова, @Диана Найденова, @Димитър Митев, @Мария Енева, @Георги Ножделов, @Елена Азалова, @Иван Калошев
Автор:
@Йордан Йовков
Режисьор:
@Юрий Дачев
Сценография:
@Радина Близнакова
#Драма